Битката при Литъл Бигхорн

Калина Стоянова
Експерт по продукти и подбор с над 15 години опит в търговията

Сблъсъкът на културите

Битката при Литъл Бигхорн е легенда от Дивия запад, която се разиграва в клисурите на река Литъл Бигхорн.

Участниците в битката са воини от племената на лакота сиуксите и американската кавалерия.

Битката при Литъл Бигхорн символизира сблъсъка на две различни култури: индианската и тази на Съединените щати.

Тази битка е част от много по-мащабна стратегическа кампания, целяща да принуди лакота и шайените да капитулират.

Много вождове на лакота, сред които Седящия бик и Лудия кон, се съгласяват да подпишат Договора от Форт Ларами.

Съединените щати искат племената да се откажат от номадския си начин на живот.

Приемането на договора означава преминаване към уседнал начин на живот и разчитане на държавни субсидии.

Лидерите на лакота, като Седящия бик, които носят индиански татуировки като символ на гордост, отхвърлят тази система.

Битката при Литъл Бигхорн се оформя:

Напрежението между САЩ и лакота се засилва, когато подполковник Джордж Армстронг Къстър получава заповед.

Заповедта е да проучи Черните хълмове (Black Hills) в рамките на Големия резерват на сиуксите.

Генерал Къстър трябва да картографира района, да намери подходящо място за бъдещ военен пост и да опише природните ресурси.

Новината за откриването на минерални богатства предизвиква нашествие на миньори, което е в пряко нарушение на договора.

Съединените щати преговарят с индианците за закупуване на Черните хълмове, но те отказват.

Командващият военна дивизия разработва стратегия за ангажиране на индианците.

Стратегията е да ги принуди да се върнат в резервата на Големите сиукси.

Но номадският начин на живот на лакота и шайените ги принуждава да се местят постоянно.

Нито един офицер или разузнавач не може да знае със сигурност колко дълго едно село може да остане на едно място.

Двата лагера в разузнавателен код:

Районът около реките е бил продуктивно ловно поле.

Племената редовно се събират в голям брой в началото на лятото, за да отпразнуват своята церемония Танц на слънцето.

По време на церемонията Седящия бик получава видение за войници, падащи в неговото село. Той пророкува, че народът му скоро ще постигне велика победа.

Индианците, за които се смята, че са лагерували някъде по поречието на река Литъл Бигхорн, са били притиснати.

Генерал Къстър поема инициативата:

Генерал Къстър нарежда нощен поход, за да премине през долината на река Литъл Бигхорн.

Днес историците смятат, че селото е наброявало 8 000 жители, с 1 500 до 1 800 мъже.

Първоначалният план е бил да се скрият в планините, което би дало време на разузнавачите да локализират индианското село.

Къстър планирал нощен поход и атака в зори.

Разузнавачите обаче докладват, че присъствието на полка е било засечено от воини лакота.

Преценявайки, че елементът на изненада е загубен, той се опасява, че жителите ще атакуват, което ще доведе до провал на армейската кампания.

Къстър нарежда незабавно настъпление, за да ангажира селото и неговите воини.

Командването на майор РЕНО

Майор Рено изминава около две мили, след което започва да настъпва надолу по течението към южния му край.

Въпреки че са изненадани в началото, воините бързо се втурват, за да отблъснат атаката на Рено.

Той спира командването си и построява войските си, които започват да стрелят по настъпващите от селото воини.

Конните воини засилват атаката си срещу Рено и скоро застрашават левия му фланг.

Той се оттегля в горист район край река Литъл Бигхорн, който предлага по-добра защита.

Накрая той нарежда второ отстъпление, този път към скалите на изток от реката.

Шайените, сравнявайки преследването на отстъпващите войски с лов на бизони, повалят войниците.

Войниците в края на бягащото командване понасят тежки загуби, тъй като воините препускат до тях и ги посичат от упор.

Командването, вече разбито, пресича река Литъл Бигхорн, за да се прегрупира на височините в долината.

Голям брой воини, приближаващи се от тази посока, принуждават кавалерията да се оттегли на хълма, където индианците ги обсаждат.

Краят на битката при Литъл Бигхорн

На следващия ден пристигат подкрепления, които спасяват останалите войници, които са били тежко разбити и победени.

Разузнавачите откриват мъртвите, голи и осакатени тела на командването на генерал Къстър по билата на изток от река Литъл Бигхорн.

Никога няма да се разбере точно какво се е случило с командването на Къстър.

Благодарение на разказите на индианците, археологическите открития и позицията на телата, историците могат да реконструират частта от Битката при Литъл Бигхорн, в която е участвал Къстър, въпреки че много въпроси остават без отговор.

По причини, които все още не са напълно изяснени, войските се оттеглят и се събират на хълма.

Около 40 до 50 мъже от първоначалните 210 са притиснати на хълма, където днес се намира каменен паметник.

Стотици воини лакота и шайени ги обкръжават.

Към края на битката войници, някои пеша, други на кон, правят отчаян опит да избягат.

Всички са покосени и убити за броени минути.

Превъзхождащият брой войници и смазващата огнева мощ слагат край на частта от битката при Литъл Бигхорн, която се е разиграла при Къстър.

Последици от битката при Литъл Бигхорн

Битката при Литъл Бигхорн е моментна победа за лакота и шайените.

Смъртта на генерал Къстър и неговите войски се превръща в обединяващ фактор за Съединените щати, които засилват усилията си да принудят коренното население да се засели в земите на резерватите.

С повече войски на терен, ловните полета на лакота са завладени от мощни експедиционни корпуси на армията, решени да покорят индианците.

Повечето от обявените за „враждебни“ се предават в рамките на годината след битката, а Черните хълмове са отнети от американското правителство без компенсация.